|
Детето ми кисне достатъчно по чатовете,за да мисля,че темата е важна.Аз обаче също съм прекарал достатъчно години .Всеки може да си каже мнението,според опита си.Със сигурност моето ще се различава от доста други и не знам дали ще ви е от полза,но за мен то си е меродавно.
Казвате,че не разбирате нищо от контакти в интернет...
От една страна общуването тук не се различава коренно от това "на живо"- и на двете места може да станеш жертва на мошеници и използвачи..да се заблудиш в преценката си,да те излъжат.Наистина си зависи от човека..
От друга обаче - в интернет това е много по-лесно,а и по-вероятно, по ред причини,за които и сама се досещате сигурно : Няма визуален контакт,а той си е важен-все пак първата преценка при едно запознанство е чисто визуална и често някой ти става симпатичен или противен от пръв поглед,даже преди да е казал и една дума. Е,тук това липсва и страшно много хора се представят за такива каквито не са (да не говорим,че понякога ти трябва време за да прецениш дори на колко години е човека насреща)...и не само физически. Има доста случаи при които,събеседника ти се е настанил пред отворена енциклопедия и няколко речника.Имах познат който си записваше откъде ли не цитати,остроумни изрази,афоризми и после ги вмъкваше в разговор с някое момиче в нета.Знам обаче,че не е единствен..
Да ме прощава reader,но не съм съгласен,че виртуалното общуване вади на преден план това което в действителност си...това е по-скоро изключение,отколкото правило.Повечето хора тук се представят за такива,за каквито искат другите да ги възприемат.
И още нещо - в реала имаш някакви предварителни данни за човека с който се запознаваш,колкото и да са нищожни...защото обикновено някой те запознава,или се срещате по някакъв повод,който говори сам за себе си.Рядко се запознаваш на улицата,ей така...
Въпроса с личната информация е също много сериозен. А тук вече разликите са повече от съществени с контактите на живо.
Много хора са склонни по-лесно да споделят лична информация в нета,просто заради факта,че седят пред някакъв екран и си пишат с някакъв си там прякор...отначало ти се струва дори нереална мисълта,че може да си имаш неприятности. Това в най-голяма степен се отнася за деца и млади хора,които отскоро са открили общуването в нета. В интернет има общости,кръгове от познати,клубни и чат срещи,клюки и интриги.Не е хич трудно да се сдобиеш с лична информация за някой. Злонамерените пък съвсем не са глупаци.Понякога е нужно само малко търпение. На въпроса ви - да,може да се открие човек и без да си дава лични данни,но не е толкова лесно,а в повечето случаи - не е и нужно.Те действат по други начини. Ами доверие се пелечи с доверие,нали- когато ти се "представяш" за искрен и споделяш лични данни - в доста случаи получаваш същото и от другата страна.Разбира се,тези "лични данни" са измислени. Колкото по-дълго продължава една виртуална връзка,толкова повече ти се струва,че познаваш много добре човека оттатък...а тази самозаблуда може да е доста опасна.За телефона пример-купува си човека Х една прима карта и после в процеса на разговор си дава номера...ето,демонстрира доверие,нали...дори да не му се отвърне веднага със същото,си е точка в негова полза...а,ако му се обадят пък,получава отсрещния номер.Има още страшно много начини и методи на действие,но ще стане цяла книга...
Не изкарвам дявола по-черен отколкото е..говоря от собствен опит.
Да,има такива които са се намерили в нета..и са щастливи.Но има и такива,които са съжалявали..и подозирам,че са доста повече.
И не е казано,че използвачите са непременно мъже.Имах преди време позната от чата.Тя беше станала приятелка с друго момиче пак оттам..ходеше и на гости,срещаха се на кафе,споделяха си.Момичето разбра доста неща за нея и най-вече знаеше,че изневерява на мъжа си с човек,с който се беше запознала в нета.Е,последствие започна да я изнудва...
Доста по-късно се разбра,че въпросното девойче си е водило подробни бележки за всички с които е говорила..за да не се обърка в лъжите - и с всички лични данни,които е успяла да докопа..а за нея самата се знаеше твърде малко..
Една моя позната казваше,че 4/5 общуват виртуално поради емоционална недостатъчност.Няма нищо лошо в това,но има хора които се възползват...
Нямам представа дали случая с вашата дъщеря е такъв...вие най-добре я познавате и можете да прецените,но поне тя трябва да наясно с какво евентуално може да се сблъска.
Всъщност,ако този "приятел" се върне,добре би било да се срещнат наистина - в повечето случаи винаги има известно разочарование,защото искаш-не искаш си представяш как изглежда събеседника,а реалността никога не покрива напълно представата.
А и кой знае - може пък да излезе нещо хубаво от цялата история.
Ако позволите само, един съвет от мен - стигне ли се дотам,на срещата поне да не отиде сама ( с някоя приятелка най-добре)и да е на обществено място.
|