|
|
| Тема |
 много тъжно |
|
| Автор | 123 (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.07.05 19:44 |
|
|
|
Днес ми стана много тъжно. Въпреки че си получих сем еса ... и двамата имаме семейства и не можем лесно да се виждаме-особено вързан е той. Писа ми че няма да може да се видим тези дни, аз му казах че ще заминавам , тъй като обичам да пътувам и така ще се утеша. Той ми писа че го е заболяло сърцето от моето "утешение". Опитвам се да се конролирам, тъй като съм доста емоционална и ми се иска да сме непрекъснато заедно.Ама той някак си май ме изревнува.Стана ми тъжно... После ми се обади по телефона, но пак ми е тъжно.Понякога тези общоприети норми са направо задушаващи, а ти се иска да изкрещиш че не си умрял и въпреки брака си още си жив и обичаш.Въпреки монотонноста на съпружеския живот си обичана, ухажвана, жадувана. Иска ми се да се хванем за ръце и да вървим из улиците, да се целуваме на всяка крачка , да се заливаме от смях... Ама веднъж го направих и положението беше катастрофално. Заради хиляди причини трябва да криеш чувствата си , любовта си, мечтите си, защото след като си се омъжила НЯМАШ ПРАВО ДА СИ ЖИВ ЧОВЕК, трябва да си мрачно подобие на безразличие, безчувствие, скука. Тия мъртви жени как ли живеят- мъчно ми е за тях и аз бях такава.Пази боже.
| |
| |
| 
|
|
