Капани, игрички, номера, примамване, ама-аз-сега-ще-те-накарам-да-се-влюбиш-в-мен, стъпки и танци, напред, после назад, и секс, секс... Всичко е вече отдавна измислено, създадено е, клиширано до болка и познато. И желано е понякога, ах, толкова желано!

И все пак някъде я има Любовта, дали да я чакаме не знам, вероятно трябва, вероятно ще дойде, ще дойде!, макар и "гола, нахална и млада", а ние вече ще сме толкова мъдри, толкова много ще знаем, че няма да успеем да усетим какво се крие под бялата й роба. И може би ще е късно...

Как се запазват импулсите, как и къде отива онова чисто по детски възприемане на света и нещата, което те кара да отваряш очи всеки ден в желанието си да видиш точно днес различното Слънце? Онова "само тук и сега!", което те кара да забравиш кой си и от какво те е страх? Дали го пазим все още във себе си или знанията ни за играта са го погребали дълбоко под повърхността, по която камъчетата на живота оставят своите кръгообразни разширяващи се следи...

Вкаменени души, оковани чувства и безвремие!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.