Скъпа феерична приятелко, това беше опит да провокирам мисълта в самия процес на търсенето, раждането и осъзнаването на Любовта. Защото силата на търсещия е не в желанието да стигне до крайната цел на всяка цена /ако фиксираме целта по този начин не рядко се откланяме от посоката/, а да осъзнава всяка своя стъпка по пътя .....битката ражда война, а не победата или загубата. в този смисъл извървявайки дългият път от ловец ти се превъплъщаваш в лечител, маг, творец на живота си, живописец, виртуоз или..с какво там се оприличаваш.....думите само създават формата
и когато влезеш в тази битка със съдбата, търсейки любовта, разбираш, че браниш собственото си Его, закърмено с идеята за единение, за да се чувства удовлетворено.
не, не трябва да сме сами...идеята на живота е да се споделят опитностите - закономерен резултат водещ до развитие, но и превръщането на любовта в самоцел не е рецептата за оцеляване... а когато се вгледаш в очите на партнъора, търсейки себе си всъщност искаш да докажеш, че си успял, че си победил г-н Живота, че си оцелял въпреки коварните му планове всъщност никой освен ти самия няма нужда от доказване, съревноваване...
е, ръка за ръка с Любовта е по-лесно, нямаш нужда да търсиш причините на своята неудовлетвореност, просто тя е удобното извинение, не мислиш ли...
аз също преследвам все още тази блудница, но не за да я заключа вкъщи, за да ми служи, нито за да я превърна в жертвена клада или пък за да получа отговорите на философските ми търсения..