|
Тема |
Re: Любовта в листата на дърветата... [re: uchenika_na_mudreca] |
|
Автор |
фeя (звездна) |
|
Публикувано | 13.05.05 13:14 |
|
|
Знаеш ли какво си мислех докато четях отговора ти. Истината е че "често искаме повече от колкото можем да дадем ... " - точно така. Напълно съм съгласна. Бих добавила и, че искаме и някакъв вид застраховка - че едва ли не, този човек отсреща да ни обича вечно, да ни бъде верен и т.н. и т.н.
"Празнината обаче е не просто липсващия човек- любим, празнината е мястото най-вече където липсваме ние самите на себе си." - с това също съм съгласна. А защо става така? Защо ни е трудно да се обърнем навътре в собственото ни аз, а постоянно търсим нещо у другите, което да компенсира тази празнина.
"Не трябва ли първо да пораснем и да се научим да се обичаме ида попремахнем поне малка част от комплексите си и чувството си за малоценност" - мисля, че наистина трябва човек първо да обича себе си, за да може да обича и човека срещу него.
За комплексите не знам, всеки ги има - пък и нали затова сме различни. Твоите комплекси например може на мен да ми харесват и обратното, примерно. Пък и когато е налице любовта, или тръпката, или обичта (наречи я както искаш) между двата човека те самите ще си помогнат един на друг в тези тъй наречени "комплекси" и "чувство за малоценност".
Всъщност ученико "мой" на мъдреца .... лично аз смятам, че нас - хората ни е страх да се доверим на това чувство "любов".
Страх ни е да се разкрием изцяло пред някой.
Страх ни е да се отдадем изцяло на някой.
Страх ни е да жертваме каквото и да било.
Защото това е много трудно! Това е може би най-трудното нещо на света - защото изисква себеотдаване. Всичко друго можеш да го постигнеш с воля, упоритост, характер и т.н., но за любовта трябва да се отдадеш изцяло.
А ние сме забравили какво значи това.
Ние си мислим че обичаме другия, а всъщност сме първи егоисти.
Винаги изискваме или както ти го каза "изнасилваме" другия, за да се доберем до сърцето му, до душата му, за да "нахраним" нашето его с неговата любов.
П.П. Няма да чета този отговор. Написах го така, както почувствах писаното от ученика на мъдреца.
|
| |
|
|
|