Първо здравей. Нека ти обясня с няколко думи някой неща, за да можеш по-точно да разбереш смисъла на отговора ми. Отдавна не бях влизала тук...дори и да исках не можех да го направя (поряди някакви си мои причини).
След като написах отговора към тази тема прочетох някои от другите темите, вкл. и някои от твоите. И попаднах на следното:
"бихте ли се доверили на лудетина, която броди и плячкосва души ?
бихте ли повярвали, че с другите е заради играта, а с Вас, заради чувства?
ще допуснете ли разяждащото чувство на обида, от факта, че колекционира хорска самота и жажда за любов, защото търси избор и най-добрият вариант за себе си? "
Според мен аз попаднах точно на такъв човек точно тук, в този клюб, а впоследствие и на някой други места. И ако хипотетично предположим, че един такъв мъж-"лудетина" се влюби в една жена (не е задължително да съм аз) докато "търси най-доброто", то в такъв случай трансформацията в негото съзнание ще бъде жестока. Да кажем, че е минало доста време....много време...тя го е чакала, приемала, опитвала се е да му помага, обичала го е - доли и само виртуално - видяла е нещо в него, което я е накарало да го приеме такъв..то в такъв случай нещата са се променили....той е осъзнал, че обича...истински...любовта му е устояла на времето. Тогава? Как мислиш - това е ставало много бавно, постепенно, ден след ден, без да се усети.... Една жена е разбивала врата след врата в душата му, докато е стигнала до сърцевината. Е? Как мислиш се е почувствал той, след като в един миг е осъзнал, че тя е човека, тя е жената, която е лъгал, играл си е с нея, измъчвал я, ровейки в душата и и т.н. Та това наистина ще бъде Апокалипсис за него и в такъв случай е нормално да бъде "самовглабен в това което иска все едно за миг не се сеща че оная от среща също има някакви потребности".

Пак повтарям ..... това е само едно разсъждение, което може да няма нищо общо с действителността. Просто обичам да творя приказки с щастлив край. Това е!
Но пък ще бъде хубаво ако се окаже реалност..... и те наистина стигнат един до друг. Не мислиш ли?

П.П. Мога да пиша и още по този въпрос, но ме е страх, че някой от четящите няма да разберат думите ми.... и несъзнателно ще ме наранят. А аз не съм готова в момента да изкарам наяве през всички това, което е в душата и сърцето ми. Защото още ме боли. Минаха две години, но раната е още отворена и това ме съсипва. Опитвам се да събера парченцата, които останаха от мен след всичко, което се случи през това време.