Светът винаги е бил един и същ миличък. Проблема не е в него, а в нас самите - в начина, по който възприемаме нещата около и в нас.
"предполагам, че говориш за някаква вътрешна революция... " - да, може и така да се каже, макар, че според мен не трябва да има съпротивление, а просто осъзнаване и приемане. Много неща чувствам, но не мога да ги изкажа.

Единственото, което разбрах за себе си е, че нямам право да се предавам - трябва да вървя....трябва да преодолявам, да падам, да ставам...не мога да си позволя лукса да спирам...това ще ме убие. Каквото и да ми се случва трябва да го приема, иначе ще се самоунищожа, както без малко не го направих. Бях на крачка, бях на дъното, но успях да се изправя. Все още не мога да се възстановя напълно, но и това ще стане...с времето....

А .... за любовта..... знам ли.
Все още вярвам в нея....
Но го няма човека...
Няма го.
И вече не зная дали е съществувал или е само една моя измислица....

Може би.....искам да го има, да ме обича все още, да знам, че е някъде около мен, да бъда по-спокойна и да се чувствам по-защитена.

А може би не.... може би така е по-добре.

Но въпреки всичко знам едно със сигурност - аз мога да обичам....все още мога....просто в момента няма кой. Това е!

Десперадо, живота наистина е прекрасен...повярвай ми....дори и когато боли.