както ти каза един приятел да бутнеш времето напред, тоест да си представиш какво ще е след 2 години примерно. И ще видиш себе си излекувана от мъката. Ще видиш колко не си е заслужавало да страдаш заради този човек. И тогава ще се запиташ ами защо страдам сега? Е не е толкова елементарно де, някой ти беше писал че тези неща работят на ниско ниво и е прав(а). Общо взето като ти се случи няколко пъти - претръпваш и почваш по-леко да ги преживяваш тези неща. Не питай старило - питай патило - намалил съм периода на болката до 3 дена. Имай предвид обаче, че болката от нараненото сърце минава и заминава, но алкохолът не прощава - свикнеш ли веднъж да посягаш към чашката за облегчение на мъката - свършено е с теб. Не се напивай за облегчение, защото ще дойде ден да не можеш да се понасяш в трезво състояние и ще се напиваш постоянно. Това е началото на края!!! Не стигай до него!!! Пак - не питай старило, а патило - майка ми беше алкохоличка и умря на 52 от това. Беше страшна гледка - всички я избягвахме, защото не беше адекватна и й се привиждаха разни работи. Все й се струваше че някой я дебне да я убие - ей такива работи от последната фаза на алкохолизма. А можеше да се порадва на внучетата....