ммм ще се пробвам да обясня .. дали ще ме разберете незнам
... тя ми подари цвете .. една маргаритка .. на парвата разходка с нея из гората .. и беше сланчево .. и беше топло за сезона .. беше зелено .. беше приказка .. беше мечта.
от всички жени които познавам/ходил/занимавал/свалял/са ме сваляли тази е някак си специална .. усещам го... какво друго ме привлича в нея.. не мога да го обясня опиша с думи но мога да се пробвам.. това е онзи момент в който гледаш в очите и не виждаш лицето а виждаш душата.. колко е близка .. знам че и тя така ме гледа защото ми го е казвала.. сродни души .. успява някак си да уцели вълната на която мисля .. може би и защото тя е на същата и когато съм депресиран с 1 изречение успява да ме успокои ..

какво се случва с нея сега .. просто пътищата малко ни се разминаха но не искам да говоря за това .. а дали има надежда .. има но трябва да се случат някои работи .. толкова по този въпрос

защо не успявам да я забравя ли .. странен въпрос
ми защото не успявам .. като погледна жена и виждам нея .. като затворя очи пак нея .. като излезя с някоя жена на среща ми доскучава стигам до един момент просто се отегчавам .. измислям си някакви извинения и си заминавам
... това бяха опитите ми да я забравя но даже и тях прекратих.. само наранявам разни жени и после се чудят къде са сбъркали и мен ми стажа съвестно даже че съм излизал с тях ... сега само се надявам .. и отговора защо не мога да я забравя .. защото тя не е "тя" а е "Тя"