|
На няколко хиляди километра от мен е и ми липсва страшно. Имало е моменти, в които съм искала да си събера багажа и да се изнеса от тях. Имало е и моменти, в които той е искал да ми събере багажа и да ме изнесе от тях. Изобщо, имало е моменти, какви ли не. А и той толкова добре си играе с думите, че ако иска да те размаже го прави само с няколо и много бързо. Аз пък много го обичам това качество стига да не е насочено срещу мен. Когато се наложи аз да остана тук, а той да замине за там, ме събуди през последната ни нощ, плачещ като малко дете. Не разбирах всичко, което казваше, защото знаете как е като някой плаче и говори, думите се размиват, но чух, че ме обича, защото винаги съм жертвала себе си заради него, винаги съм била зад него в трудни моменти и съм понасяла всичките му кофти настроения и най-вече ме обича, защото аз съм всичко, което той не е. Исках да ми даде пример за последното, а той каза, че дори когато е бил гадняр с мен, аз съм била добра с него и съм го правела по-добър човек. Чувала съм далеч по-хубави неща, но това май е най-ценното, което някой мъж ми е казвал. В тоя момент разбрах, че наистина ме обича и тържествувах може би егоистично, но на мен ми стигаше да разбера, че наистина е оценил всичко, което съм правила и не съм. Като заживееш с някой той започва да се мисли за безсмъртен и да приема някои жестове за дадености. Никой не му бил поднасял закуска в леглото всеки ден. То и аз не бях поднасяла на никой закуска в леглото всеки ден. Сигурно е жестоко, но изпитвах някаква болезнена радост от факта, че няма да има кой да му поднася закуската, докато съм тук и няма да има кой да му полира ноктите или да го дращи по гърба всяка вечер, докато гледа филм. Между другото, проблемът ми е, че не познавам верен мъж. Като се върнах тук, а той си замина за там си, се видях с приятелката ми. Спомена ми, че срещнала случайно Мъжът Х, който започнал да разпитва за мене и й казал непременно да му се обадя като си идвам. Мъжът Х е една нито започната, нито довършена история, просто мъж, по който си падах страшно много около две години и на който точно в деня преди да замина, както си седяхме в едно кафе му казах, че съм си падала страшно много по него. Отговорът беше: Но тогава защо не си ме търсила и не си настоявала да излизаме? Хаха, как не се сетих и как не настоявах! Какво им стана на тия мъже? Толкова ли се разглезиха, че почнаха да се изживяват като примадони или е така само при мъжете с голям избор? Последваха едни обяснения как и той ме е харесвал много, но един от приятелите му ме свалял и дрън-дрън как сме могли да се разминем така, ето аз вече съм с друг. И сега същият този Мъж Х настоявал да ме види и се жалвал на приятелката ми как сме се разминали. Може би при други обстоятелства и по друго време щях да се обадя, защото този мъж е като да си искал да имаш цял живот ферари и накрая да видиш, че можеш да го имаш, но междувременно да си разбрал, че ролс ройсът, в който си в момента е комфортът и сигурността, която ти трябва. Не знам дали моят ролс ройс не е ползван от други в момента, по всичко мога да предполагам, че не е, но гаранцията е никаква и въпреки това смятам, че не заслужава да бъде заменян с ферари, дори и за едно кръгче. И между другото, дълбоко вярвам, че стойностните мъже се крият някъде, за да се появят после по двама. Но на мен сега ми липсва само единият. Липсва ми страшно.
|
Липсва ми
