|
|
| Тема |
 Момент... |
|
| Автор |
мидичkaтa (себе си) |
|
| Публикувано | 11.04.05 23:38 |
|
|
|
Наоколо нямаше свят.
Нямаше друг живот.
Нямаше гласове и мисли...
Всичко бе вълни...
морски хлад
нежен бриз
влажен пясък...
Две притиснати тела и...
Bacardi… Lime…
Дишах дълбоко и бавно,
сякаш да вдъхна момента
и да го запазя в себе си.
Завинаги.
Той беше аз, а аз бях него...
Най-близки и... единствени.
Имам да кажа хиляди неща...
Има да каже хиляди неща.
Толкова излишни са думите понякога...
Ненужни и без частица важност.
Притиска ме до себе си.
Усещам дишането му.
Тежко, пълно и плавно.
Не възбуда... Не.
Просто поглъща момента.
Като мен.
Нирвана...
Искам да продължи вечно...
А всъщност... част от обаянието е в това...
Че е... просто момент.
Прекрасен
неповторим
уникален
единствен момент...
Момент на истинско себеотдаване и сливане.
Момент без свят наоколо.
Момент без друг живот.
Без гласове и мисли...
Момент на вълните,
морския хлад
нежния бриз
влажния пясък...
Момент на Bacardi Lime.
Там.
... с него.
... въпрос на усещане.Редактирано от мидичkaтa на 11.04.05 23:42.
| |
| |
| 
|
|
