Най-напред искам да благодаря на абсолютно всички, които дадоха своето мнение по темата и много ми помогнаха да преодолея кризата, в която бях изпаднала и в частност на теб и Robocop! Освен това, искам да се извиня за прекалено дългото си отсъствие /виждам, че някои се засягат от това/. В началото бях в командировка /издействах си я специално, за да ме няма на работното ми място/, а след това ме беше страх да се включа отново... Та нито едно мнение не съвпадаше с мнението, което бих искала да чуя!
Към днешна дата мога да кажа следното за цялата тази история: Радвам се, че всичко свърши и то точно по този начин! Благодарна съм на съпруга си за реакцията му в момента, когато за пръв път говорихме за моята връзка и за всички моменти след това! Разговорите ни продължаваха почти всяка вечер до призори, заспивахме за по 2-3 часа и после всеки тръгваше отново по своите задачи... Всичко, което, той ми казваше напълно се покриваше с мненията във форума, дори понякога имах чувството, че ги е чел и научил наизуст нарочно, за да ме дразни!!! А в мен бушуваха толкова много мисли и бях толкова объркана, че ако не ми беше неудобно от това, което трябва да споделя, бих отишла на психиатър! Имах нужда от нечия компетентна помощ, за да преодолея състоянието, в което бях изпаднала. Заспивах и се събуждах с мисълта за това, което се беше случило и се чудех къде съм сбъркала, ако изобщо бях сбъркала! Защо нещо толкова красиво, което бях изживяла, съпругът ми наричаше "фалшиво"?! Бях направо болна... До момента, в който видях моя "любим" в колата си с поредното ново завоевание... Значи, докато аз се побърквах от мисли как е могло да се случи точно на мен, докато чувствах болезнената му липса всяка една секунда, докато тръпнех в очакване дори само да видя името му изписано на телефона си /той така и никога не направи опит да се свърже с мен/, човекът просто е преминал към следващия номер... Може би и там е говорил същите нежни слова, които нашепваше на мен и същата нежна ръка, която ме изгаряше с докосването си, сега докосваше друга... Поредната...
А в същия този момент слуховете за него и за мен нарастваха лавинообразно. Наяве излизаха интимни подробности, които просто нямаше откъде другаде да се зная освен от него /хората няма как да си измислят нещо, което дори нямат представа как изглежда, аз съм доста различна като манталитет от жените, които ме обкръжават/. Грозно е дори да си го помисли човек, та аз се бях доверила както на никой друг досега! Не мога да изпитвам неприязън, но това беше един добър и суров урок за мен. Никога повече не бих позволила на когото и да било да навлезе толкова навътре в моята територия! И до ден днешен не мога да си обясня как можах да го допусна, толкова отдавна бях заключила всички нежни чувства дълбоко в себе си... Как допуснах да се появят на бял свят и то толкова силно, и то толкова бързо... А минавам за уравновесен и сериозен човек /поне такова е мнението на повечето хора за мен/.
Щастлива съм, че всичко свърши без кавито и да било последици за децата ни, те така и не разбраха, че е имало проблем. Надявам се да ги радва факта, че разговорите вкъщи са подновени, че цари една спокойна атмосфера в нашия дом, че баща им доста често им казва колко ме обича, нещо, което беше спрял да прави от много време насам... Синът ни има рожден ден следващата седмица и наред с всички подаръци, които ще получи най-големият сред тях ще бъде неговото семейство. А то, мъничето, така и няма да знае, че изобщо го е получило...
А по отношение на това, че не съм първото дете в семейството - да, така е. Аз съм второто дете, имах доста по-голям брат от мен. По нещастно стечение на обстоятелствата преди двадесет години го загубих... Може би ако беше жив...
Благодаря ви, помощта ви беше неоценима!