Честно казано смятам, че мъжът до теб определено си струва. Поне така, както го описваш.
Чакай да те питам кой от двамата мъже до нея "определено си струва", според теб - любовникът или съпругът? Не знам на кого на мястото от двамата ми се иска да бъда - на тоя дето му се предлага всичко наготово и от него се иска само да чука или на тоя дето трябва да преживее всичко това, да следи и да го доказва, да чува "верни" слухове за жена си и на всичко отгоре накрая да стисне зъби и да бъде разумен и интелигентен. Кой от двамата си струва и кой заслужава повече, според теб?


А сега на въпросите ти:
1, Възможно е и да е бил искрен, но това, че е говорил не говори добре за него. Все пак именно това, че е говорил се оказва твоят късмет в историята, защото нещата са били овладяни навреме. А я си представи, че беше подала молба за развод и тогава беше научила всичко това.
Знаем, че една жена в подобна позиция е способна да подаде молба за развод, защото тя не мисли нормално. Когато се замисли нормално, ще е прекалено късно.
За каква искреност говориш? Може ли да бъде искрен човек, който говори за връзката си? Както разбирам той също е бил семеен, но това изглежда че също не го е интересувало. Към кого е искрен с простотията си - към любовницата или към съпругата си? Не мислиш ли, че късметът на Ощипана е щял да бъде още по-голям, ако тази връзка изобщо не беше започвала?

2, Така, както аз те виждам ти си имала нужда основно да дадеш и мъжът ти в момента не е бил готов да приеме това, което си имала нужда да дадеш. Точно употребена не бих казал, защото през времето, когато сте били заедно ти си получила немалко. За чувства говоря.
Аз се съгласявам напълно с мненията на Кондор и Робокоп за този случай. Ако тя е имала нужда да "даде" както казваш, защо не го е дала на съпруга си, а решава, че каквото и да има за даване трябва да го даде на някой друг? Тя вижда, че с мъжът си има проблем, но така, както описва случая, тя дори не знае на какво се дължи проблема. Защо трябва да се приеме, че мъжът и не е бил готов да приеме нищо? Защо после се оказва, че мъжът и е готов да приеме "всичко"? По отношение на това, че тя е била "употребена" съм също съгласен, дори бих стигнал и по-далече в изказването си. Какво е получила друго, освен секс? За чувства мога да говоря само от нейна страна, от негова - никакви, освен използване и удовлетворяване на собствените си мъжки потребности.

3, Перспектива аз не виждам, но ако другият ти го беше казал то той не би получил от теб и половината страст и чувства, които си му дала. Така ли е? А най-вероятно не би и легнала с него ако ти го беше казал предварително. Жените имате нужда от мечти. Мъжете имаме също нужда от мечти, но някак нашите мечти са един такива делнични... и вие жените не бихте ги нарекли мечти.
Струва ми се, че тук пак опираме до "искреността" във връзката. От това, което казваш, не излиза ли, че любовникът се е възползвал от случая точно както трябва и то напълно неискрено? Той много добре е знаел, че няма перспектива, но това Ощипаната явно не е съзнавала. Един искрен човек не трябва ли да бъде искрен във всичко, даже и в това да уважава човека, с когото е? Струва ми се че уважението в случая се различава от това дали ще получи даже и половината страст и чувства, които могат да му се дадат. Не трябва ли и да даваш, освен да получаваш, особено когато говорим за човек, когото уважаваш, ако наистина го уважаваш?

4, От една страна може да е удовлетворение, че се е отървал а от друга страна може да е страх от неприятности. Честно казано като имам предвид, че е говорил от самото начало смятам, че е избягал. А как се чувства жена му не ми се мисли.
Жена му едва ли нещо знае. На такива като него обаче, това изобщо не им пука. А защо се е замислил за "неприятностите" чак сега? Точно за това смятам, че е трябвало да се разберат с Ощипана още в началото, че поради липсата на каквато и да е перспектива те не трябва да искат прекалено много от себе си и да са наясно с рисковете. Явно, че тя не е била в състояние да го разбере, но той защо е мълчал? Ако на връзката й е писано да просъществува, не е ли по-добре тя да е изградена и базирана на коректни отношения още в началото? Защо като видим "дебелия край" ще се страхуваме и ще бягаме от каквато и да е отговорност? Съжалявам, но това си е било отговорност и за двамата от самото начало. Убеден съм, че е избягал.

5, Не се опитвай да приемаш нищо. Това просто е бил един ценен житейски урок, който те е върнал при човек, който е ценен за теб. Приеми наученото и остави урока да отплува по течението на живота.
Тук съм напълно съгласен с теб. Само се опитвам да си представя какво щеше да стане, ако този "ценен" човек беше такъв, който не приема и не може да прости подобна изневяра? Определено казвам, че аз не бих възприел нещата по начина, по който те са били приети от него. Този урок, за който говориш, нямаше ли да се окаже прекалено "скъп" за Ощипана в един момент? А можело ли е да се окаже, че това което се е случило може да доведе до последното, което ще се случи между нея и съпругът й?

пп. Понеже не пиша често тук може и да не ти отговоря ако имаш още въпроси към мен. Ако имаш регистриран ник и ми метнеш бележка ще ти отговоря на всички допълнителни въпроси, които ми зададеш доколкото е по силите ми.