Благодаря на Кондор и също се присъединявам към казаното от него.
В този случай няма нищо необичайно, освен поведението и възприятията на Ощипана в някои от моментите. Тя не е нито първата, нито последната, на която се случва подобно нещо, но въпросът тук е дали би допуснала този случай да се повтори, независимо дали със същия, или с други участници в него. Нещото, което ме впечатлява в случая е реакцията на нейния съпруг. Тя също не е необичайна, но е изключително рядка като явление при мъжката психика. Нараненото его и възможността за "сравнение" между него и любовника, от страна на съпругата, са една изключително трудно преодолима преграда за мъжа в тези ситуации. Считам, че тази реакция е "измъчена" и дълбоко преживяна от негова страна, но с неимоверно големи усилия той се опитва да покаже на жена си, че е готов да остави всичко в миналото, с цената на запазване на семейството си и недопускане на възможността това да се случи отново. Смятам, че е искрен в намеренията си, поне до тогава, докато случаят не се повтори. Много са редки случаите, когато мъжът успява да се справи с тази задача сам, без помощта на съпругата, ако тя няма желание да съдейства. Както беше казано от някого в този форум, в такива моменти и най-малкото несъответствие, необмислена постъпка или каквото и да е "недоглеждане" в действията на съпругата, са обекти на съмнения и допълнителни терзания от страна на съпруга.
Ощипаната, както и всички жени на нейно место, които спадат към категорията, която съм описал, трябва преди всичко да променят отношението си към мъжете и начина по който възприемат техните ухажвания. Необходимо е да си изградят един стереотип на поведение, който достатъчно ясно да показва наличието на една необходима дистанция, не толкова лесно преодолима, да обособят и да покажат, че разполагат с едно "лично" пространство около себе си, което е недостъпно за всеки. Необходимо е да покажат, че в това лично пространство има място само съпругът им, ако той притежава качествата на този на Ощипана, да създадат и поддържат неговия авторитет в очите на околните. Това обаче не бива да се прави демонстративно, защото един обигран мъж, който търси контакт с въпросната жена, лесно ще го усети и ще намери друг подход към нея, макар и по-трудно. Тя трябва да е достатъчно непоколебима в отношенията и реакциите си в такива моменти, без да е рязка и груба. Трябва да е готова да сложи край на подобни опити /ако желае да го направи/, от страна на ухажващите мъже, още в момента, когато ги усети, без отлага. Едно подобно отлагане в този момент е знак, че е готова на точно обратното - при настоятелно поведение от страна на мъжа, контакта да се получи и след това лесно да се задълбочи, независимо, че дори тя самата не го допуска да се случи. Един от основните проблеми при тези жени, който допускат подобни грешки с отлагане е, че приемат като нещо съвсем нормално подобен род ухажвания, допускат "свиване" на дистанцията и в същото време смятат, че остават в рамките на добрите отношетия и "приятелските" обноски и от това нищо не може да се развие. Освен като психолог, също и като мъж ви казвам, че в случая говорим за едно дълбоко погрешно схващане от страна на тези жени. Дистанцията може да бъде "свита" по много начини, но по който и да стане, фактът, че се получава е достатъчно основание за мъжа да приеме, че останалото е само въпрос на време и няколко стандартни постъпки. Дали е така, наистина времето показва, но практиката и всички проучвания сочат, че случаите в които тези отношения не са претърпяли развитие са нищожно малко, в сравнение с останалите такива.
Позволявам си да дам тези съвети, тъй като разбирам, че темата е доста актуална и тя е предизвикала сериозен интерес в този форум. Жените, които допускат подобно лесно и бързо "свиване" на дистанцията между тях и ухажващите мъже не са малко, но и не са чак толкова много - около 28-30%. Те са изложени на постоянен риск да се случи това, което се е случило с Ощипана.
Пожелавам успех на Ощипана, благодаря на Кондор и се надявам, че съм бил полезен с мненията си по тази тема.