Ти сама си направила изводите си - само дето още не ги виждаш ясно, защото те боли и още храниш напразни надежди.
Моята история ужасно си прилича с твоята, само с някои дребни разлики.

1. И аз като теб имах проблеми в семейството и естествено си намерих, каквото сама си търсех - любовник. И аз като теб се хвърлих на врата на "подходящия" за момента - такъв дето му се носеше славата на сваляч и ми правеше недвусмислени намеци. /разликата е, че и той беше женен/ И много бързо стигнахме до леглото.
2. Отначало аз бях инициативната и настоявах за срещи - също като теб, а той недвусмислено ми даваше да разбера, че става дума само за секс. Различното е, че после нещата се обърнаха и той уж се "влюби", инициативата стана изцяло негова по едно време и започна да говори не за секс, а за чувства. Аз хем си знаех, че става дума само за секс, хем неговата "любов" ме ласкаеше, хем едно гласче ми нашепваше да не му вярвам - хем сърби, хем боли, нали знаеш.
3. И той се хвалеше наляво и надясно - и пред общи познати. И това го запомни добре, защото е важно. Не беше недискретен, а направо се хвалеше.
4. Историята приключи по аналогичен начин - по мое желание, само че съпругът ми само подозираше. А и мотивът ми беше по-различен - някак си разочарованието от любовника вървеше заедно с оценяването на съпруга. Искам да кажа, че не ми е дошло като гръм от ясно небе, а си беше дълго осъзнавано мое решение.
5. Сега, за разлика от твоята история, моят "любовник" не само ми се обаждаше, а направо ме преследваше. Мотивът му беше - ти не си ме оставила, защото не ме обичаш, а защото се чувстваш виновна към съпруга си. Няколко месеца и изчезна от хоризонта.
6. И мен ме болеше, нищо че аз си го бях направила. И точно това се питах като теб: той ако ме обича наистина, дали така и така щеше да стане...не трябваше ли поне да попита жива ли съм и т.н.

Както и да е. Веднага след като се убеди, че "няма да стане", човекът си намери друга. След нея - друга. Доколкото ми е известно - и сега има някаква. Най-интересното е, че историите му се развиват аналогично - просто повтаря един и същи модел при всяка следваща тъпанарка, която си търси нещо за чукане. Омъжена жена, предлага й се страхотен секс, следва "влюбване" и започват да се свалят звезди и най-вече раздуване на тази връзка пред приятелите, мацката се усеща, започва да се дърпа, съпругът се намесва, следва финал, опит да се върнат нещата в удобното за него положение /понякога и опит няма, защото не всички съпрузи са толкова благородни, а човекът все пак не иска да го бият/ и после идва...следващата.

Сега след няколко години даже ми е смешно и си давам ясна сметка, че този човек НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ. Просто мотивите на такива като него са различни - някои търсят просто разнообразен секс, други искат да се хвалят със завоевания - липсва им нещо в егото явно. И твоят човек такъв ми изглежда. Не знам какъв му е мотивът, ама бъди сигурна, че не те обича и никога не те е обичал. Знам, че ще те заболи, знам, че ще се чувстваш използвана. Разказвам ти всичко това, за да разбереш, че не си единствената, на които се случват такива неща. Няма страшно, всички грешим понякога. И нищо особено не се е случило. Приеми го като житейски опит и си гледай семейството.