Защо пиша ли? Ако седнем някъде на по питие и започна да ти говоря това, което виждам и мисля, след 10 минути ще откачиш по простата причина, че всеки избягва да мисли за това, как прави вълни в собствените си и чужди... както и да е. Слава Богу, не го правя. Дори съм забавен. Понякога. В живота всичко е условно и динамично. Чак се стряскам и се дивя, как всички се справят. Малко или повече. Намирам битието екзистенциално. Съвкупност от крайности. Аз те държа за ръка, обичаме се. Любовта прелива и когато седнем в някое препълнено заведение, хората им става неудобно да седнат на нашата маса. Преди това сме минали през поне 10 просяци, млади жени със замръзващи бебета, сводници и зъзнещи курви. Някаква пияна мутра те хваща за задника, докато танцуваш, а аз се чувствам толкова мъж, колкото Азис сред огромните горили в клиповете си.
Всичко винаги е на ръба. Сладичка коала изпохапва до смърт малко детенце в зоологическа градина. Преди това я снимат как прави потомство, като изпохапва зверски партньорката си. Едвам ги разделят. Ама имат бебе! Каква радост! Американците сипят бомби, а след това - храни. Къде е логиката и границата на това, човек да се побърка? Виждам го - пиша го. Не може само аз да го виждам. Някак си, психически се товаря, дали само аз го виждам или наистина се случва. И обратното: Някъде в Родопите. Жега. Мухи. Стръмна пътека. И изведнъж - малък параклис, появил се сякаш от нищото. Другите сумтят, потят се обилно и псуват как изобщо са тръгнали след обилният запой, да се катерят по чукарите. Влизам вътре и виждам иконите. Блъсва ме като лавина. Мястото е като живо. Усеща се чиста енергия.
Това става ли за разговор в кръчма? Или пред трафопоста, където млади майки дъвчат новите клюки и крещят по децата си, да не ядат кучешки лайна? За това пиша. Наистина, май малко мрачно се получава. Че то не е ли така? Като се търкалях по тревата, като гледах Леонидите, всички си мислеха, че съм се напил. А аз умирах от страх, че тези огромни каменни късове могат да не изгорят в атмосферата и да счупят сака с водка и бири. Или главата на тъпо кискащо се поркано миньонче, което преди час се беше приклещило в кенефа с някакъв тип от компанията.

Така виждам нещата. Че и ги пиша понякога... А Любовта винаги! я има. Всъщност тя присъства на 200% в темите ми. Някак се е изкривила и е с друга форма. Но е там. Гротеска на самата себе си.

1.44