|
Какво са чувствата, приятели и съседи? Нещо неубоздано, кратко и витално. Сега отивам да пишкам. Бъбреците ми отразяват отровата. Пил съм от 3 дена. Алкохол, 40% не касиев сок. Изведнъж се замислям. Защо така става? Ами не знам. Винаги обвинявам сънищата. Те изпълват абсурдното и по някакъв начин го толерират. Един човек се оженва. Невероятно е. Че чука приятелката си, съседка. Запушвам си ухото, лявото. Тоалетните са проектирани в блоковете, да са една под друга. И да са близо до спалните. Така стават и нещата, които не искаш да чуваш. Броиш овце и някой започва да крещи. Просто тройно правило. Чуват се интересни позивни, вече нищо не е същото, гледаш вратата, балкона и после кревата си. Това не става при теб. Пиеш сокче от хладилника. Само шишетата от 2 литра бира, сякаш ти се смеят. Доливаш чашата с водка. Вървят сериали. Щракаш, за да намериш ужас и да ти се приспи. Ужасът е, как режат гърлото на някаква супер-хипер дама. Тя пищи, а ти си наливаш студена бира. Трохите се гонят по масата. Лягаш по гръб в спалнята. Малка въздишка, яка псувня. Прозорецът е зацапан и се радваш, че няма кой да го измие. После пък ти става тъпо. Палиш цигара трудно и се замисляш, защо четеш вестниците само в кенефа. Гасиш лампите и едва се добираш до кревата. Там те чака някакво чудовище, с червени очи. Само фантазия е. Втората възглавница, се мъчи да те стресне. Сънуваш роднините си, отдавна умряли. Карат ти се за нещо. Казваш им да го духат и ставаш, за да се добереш до хладилника. Напипваш бира, седяла изгазирана в трето отделение на хладилника и се пипаш по косата. Почнала е да слепва, от пяната за коса. Хладилникът се е увонял на пушено пилешко бутче. Хващаш водката и пиеш от бутилката. Алкохолът се промъква в цялото тяло. Слагаш ръка на масата, във форма Ф и 20 минути се чудиш, какво се е объркало в живота ти. Доливаш с бира чашата и гледаш Жената Котка, как се мета връз екрана. Започва да ти се повръща, правиш го и чуваш как вентилаторът на кондиционера се върти. Миеш се със студена вода, която е топла и смърди. Намираш последната цигара и с нея се напъхваш в банята. Докато идва топлата вода, се забавляваш, как студената дори не я усещаш. Измокрената цигара пада и я натикваш в дупката за водомерите. В един момент се сриваш, държиш мокрият фас и се разплакваш. Обличаш си хубавите дрехи, нищо, че си мокър и излизаш. Бръсва те снега. Влиза ти под слънчевите очила и почти нищо не се вижда. Взимаш си Tuborg и се хилиш на тийнеджърката продавачка. Тя те харесва, нищо, че може да си й баща. Отиваш при приятели, които все пак са на работа. Нападаш им служебната водка, драйфаш пред офиса и те намразват. Оправяш им проблемите и се прибираш, на зиг-заг. Направил си нещо хубаво. Вратата те посреща с ключа. Елхата нелепо мига с последната си серия лампички. Няма бира, няма водка. Няма пощи, няма ICQ. Просто е тихо.
Чаршафът винаги се опитва да ме дразни. Или са ми открити краката, или ми влиза по тялото. Имам си една възглавничка, която ми подариха, но тя не ме спасява от студа. Много си я харесвам. Дава ми мотивация, да ударя някой на улицата, защото ме дразни. Не е силно - колкото да му се раздвижи кръвта. После го прегръщам и му казвам, че другият път ще го изпратя в болница. В Пирогов са много добри. На времето ме зашиха като прасе, но аз все си мисля, че го заслужавам. Бях много пиян, защото беше Нова Година. Разпраха ми тиквата, а онзи намери време да ми забие шамар, защото му кървях на чаршафа. Доктор не се бие. И си затраях. Този свят винаги ме е впечатлявал, с това, колко е хубав всъщност.
Да сте живи и здрави! Никога не пийте, защото така или иначе, ще ви наритат някога. Дали виновни или не... Друсайте се яко! Така или иначе мои познати може да ги викнете само с дъска за духове, хубаво е да се повръща безспир, поради интоксикацията. Мрете! Така все ще остане някой, на който да ме споделям, колко е лесно да пукне, както си драйфа насън.
|
Who else
