Вероятно си имал предивд, че просто трябва да имам търпение да се появи взаимната любов. С подходящия човек. И до тогава да поддържам в себе си пламъчето на любовта, което ме вдъхновява, прави ме жива и слънчева.

Любов при любов отива... дали?
Вероятно е така, защото когато хората обичат без претенции за притежание, излъчват най-чистите вълни.
Изстадано обичащите(като мен в този момент) привличат и са привлечени от други изстрадано обичащи(като него).
И не са цялости личности, които да могат да се уравновесят. Връзката им е компромис...
Каквато би била и нашата връзка, ако случайно се прежали да е с мен.

Трябва да се се опитам да обичам без претенции за притежание. И не трябва да се давам да ме въвлича в неговата игра на обичане и отхвърляне.
Обичам. Обичам да давам любов и топлота.
Ако се освободи, ще съм щастлива да съм с него, ако не, ще си бъда аз, която ще трябва да повика подходящия човек. :)

Благодаря ти, че не ме отказваш да обичам принципно. :)