аз не й внушавам.

Когато човек обича и страда... това е Злато.
Защото по този начин открива себе си.

Защо страда човек погледнато в чисто човешки - житейски план? Щото нещо му липсва. И какво прави когато му липсва - опитва се да го намери. А когато онова което търси го НЯМА (любовта в другия), какво става, страда. Ааааа хубава въртележка става нали.
И кое е най-разумното: ми да запази това красивото в Себе си, без да се опитва да намери нещо което липсва. Щото няма как да го намери. Той може да го намери у себе си, там го има.

И аз съм се лутал из тези дебри и трудно се излиза.
А сега (благодарен съм) обичам и съм обичан, просто защото не тежа на никой. И се опитвам да нямам очаквания за да не изпадам в тежест.

Защото ако днес липсва взаимност утре поради същото се появява ревност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите