От интересни, та чак още по-интересни неща ме съветвате. : )))

Не е като да не съм си мислила и за сценка.
Ама като знам мен как ме боли, знам и него как го боли, че предишната му любов не го обича...

Моята любов за него е нещо, неподлежащо на съмнение.
Ако му я измъкна изпод краката, страхувам се, че още повече ще се затвори към мен и напълно ще ме изхвърли от живота си. То не че и сега не съм с единия крак вънка. Дамо дето думите ми ме държат все още близо.

Ако изиграя сценката, трябва да имам силите да посрещна всичко- и окончателната раздяла включително.

Разбираш ли, опасявам се, че ако изглежда, че съм го зарязала, той ще повярва, че и аз съм като нея.

От друга страна той тича след нея вероятно точно защото тя не му е на разположение вече.
Ако нещата се обърнат и се уплаши, че и аз не съм му на разположение, ще се обърка след коя да тича вече. :))) И срам, не срам, ама като съм пуснала темата, всичко ще си призная... не съм убедена, че ще се врътне мен да гони. :)))

Което само по себе си е смешно, стига да не се случва извън измислените истории. :)