Ей такива неща като започнат да се случват и хората и осъзнаваме колко сме безсилни и колко много още има да учим от този живот в този привидно объркан свят.

Вероятно си прав, че кашата, в която газя е урокът ми по обичане без да искам да притежавам.
И не само вероятно, но си напълно прав.
Слънчева и лъчезарна съм през целия си ден. И ми е леко на душата.
Щом си помисля, обаче колко го обичам и как не откривам взаимност, всичко сякаш рухва.

А наистина не е никак трудно да съм си просто аз. Само трябва да се съсредоточа над мисълта да не го пожелавам. И да е свободен от моите надежди, за да реагираме и двамата адекватно.
Ако това е урокът, заслужава си да го науча.