Разбирам те напълно.Самата аз,а и мои приятелки са били в такова положение.Мога само да ти кажа,че човек е подвластен на чувствата,а не на разума,че когато обича си затваря очите,утешава,разбира,помага,само,за да види,че всичко,което го кара да бъде е просто до него,така свободно,адски недостижимо,но до него.Има и друго или любовта се отива един ден /ако я е имало /или тя изобщо никога не идва!Ти прецени,дали така ще продължиш да се "раздаваш" или ще се опиташ да живееш истински без да си затваряш очите и без да се жертваш.
*все пак аз продължавам да вярвам,че там някъде има хора,които се обичат за цял живот!