| 
         
        
  
        
					
				
			 
				Кажете ми нещо успокояващо. Кажете ми, че всичко ще се оправи.
 Кажете ми да поумнея. Кажете ми, че ще поумнея по-скоро.
 
 Обичам го толкова много, а той винаги успява да ме разплаче. 
 Бяхме заедно, после си тръгна внезапно. Почти от независещи от него причини. Заради старата си любов, която още не беше преживял и която имаше нужда от него тогава. Ако го обичаше щеше да е с него и сега- след като единствената причина да е с него е, че го обича. Но тя не е с него, не го иска и не го обича вече, а колко различни щяха да бъдат усещанията ми за свобода иначе... Той остана сам.
 
 След като отново ме потърси всичките ми надежди се възвърнаха. Мислех си, че всичко ще може да бъде както преди и дори по-хубаво.
 
 Но не е. Той е в постоянно колебание. Опитвам се да се боря за любовта му. Все повече със съзнанието, че това е напълно погрешен ход. И с ясното съзнаие, че докато той самият не ме пожелае отново с любов, нещата няма да се променят.
 
 Искам да мога да предизвикам промяна. Сега се носи по течението. Губя себе си и избледнявам в силното си желание да съм до него и да му дам всичката любов, от която се нуждае. Тпй сякаш спира да цени, забелязва и разбира любовта ми. Сякаш тя е даденост за него, а аз машинка, която да го обича по подразбиране, неуморно. Без условности, без отказване, без фичическо и емоционално изтощение. А той с великото си его, да бъде разколебан и да прави фасони как не е готов... как иска да е сигурен в чувствата си.
 
 Нямам сили вече, от най-малкото нещо съм готова да се разплача. Вече не се и виждаме, но говорим и съм толкова изчерпана вече. Искам да се гушна в него и чувствата ни да са взаимни и непоколебими.
 
 Приземете ме, моля ви. Толкова изгубена се чувствам в емоциите си, че уж съм трезв и разумен човек, а не мога да мисля трезво точно по този въпрос.
 Боли ме чак физически.
 
 Какво трябва да се случи, за да излезе всеки от ролята, в която сам се е наблъскал и нещата да тръгнат в друга посока.
 Защо каквото и да направя, все греша и нещата от ден на ден ми се струват по зле за мен самата?
  
        
        
  
          |