в този разказ Лора е страничен наблюдател, а не в центъра на събитията, както обикновено и определено не е моя начин на писане и не съм се справила. Не ми достави и онова удоволствие което изпитвам , когато пиша, прекалено много мислих, прекалено много внимавах и се притеснявах


ако беше написано по моя си начин, Лора тябваше да разбере, че бабката е много подходяща, да намери някакъв начин, така че те без да разберат да ги събере

и да докаже основната идея на разказчето ( да я напиша де, че не се разбира много)

че дори и една сгъгричена бабичка, може да накара, един поотчаял се мъж, да да се почувства отново мъж, да се захване точно с нещо, от което се отрекъл. Точно тоя вид селска любов на една късна възраст. Или казано простичко- силата да си жена