знаеш ли какво стана?

начи, викам си ще го напиша тоя разказ, ама щото не съм го дообмилслила, ще го напиша в някое тихичко клубче и си намерих такова. Отворих да пиша тема, ама нещо не ми се пише точно по тая тема и уж ще пиша по тая тема , но стоя и мисля по друга, която ми е много повече в начина на писане, че и на мислене и си викам айде няма да я пиша днес, после дойдох в тоя клуб и си викам, я да си отворя едно отговорче, после си викам я ще я напиша аз като тема, те тук са свикнали, после си викам абе няма да я пускам , само да използвам кирилицата, няма да я пускам и като понаписах, си викам абе я да я пусна аз и съвсем забравих че съм в Любов а не в онова клубче , по разни причини, които не са ми много известни излезе с нерегистриран ник и не можах да я изтрия, Неди, сигурно днес си е прекарал много хубаво, щото не влезе онлайн и така

а иначе разказчето има много недообмислици , не мога да пиша такива неща, както обикновенно си пиша

но твоя отговор показва, че и мъдрите мъже са си мъже, щом ти е направило впечатление сърмичите посред лято