Re: Оградата / Контакти / Любов

На другото лято се връщам в града си и ме хвнаха за мющюрия ..щото нали колетчета, компотчета, консервички...ама требва и да се работи. И отивам аз на село и още със слизането поглеждам към къщата на чичо Симо. Оградата същият цвят като от миналото лято. Вървя нагоре по уличката и виждам, че една стара постройка са я преправили на нещо чиято идея сигурно е била да е барче, но си прилича баш на селска кръчма, но вместо дългите дървени маси с пейки има модерни пластмасови маси с още по-пластмасови столове.
Оглеждам няколкото насядали мъже и виждам в ъгъла най-неочаквано чичо Симо. И той ме видя, вдигна ръка и се провикна весело:
- Йоооу Лоре, я ела, че има да ти показвам нещо- допи набързо ставайки от масата, чашата си и дойде при мен
- Как си чичо Симо- зарадвано го посрещнах аз
- Тоз път нема ми избягаш, шъ додеш дома ти покажа кво съм напръил- и пъргаво тръгна напред.
От далече видях, че е направил пейка пред оградата си.
-Аха- казах аз-много хубаво- вече има къде да се сяда
-Нема да сядаш ся по пейките ти, а остана ми малко шперплат и набързо я напръйх ела, вътре да тъ черпя едно мноо специално винце

Приветливо отвори широко портата. Влязох в една подредена градинка.
-Видиш ли тея лозинки тукинка я- почти погали крехките стебълца, които беше засадил- шъ порастнат големи и чак до покрива и ще стане асмалък- каза въодушевено чичо Симо, като с ръка посочи покрива, като че ли това беше някакво много странно нещо
Не смеех да му кажа нищо
- А влизай вътре, седай, седай- посочи ми той старата маса с мушама и миндерче за сядане.
Вий сигурно по софийско пиете по-убави вина, ма такоз не си кусвала- каза той докато пускаше радиото.
-За апване не знам какво да ти предложа
- Няма нужда. А стига се притреснява. Какво е туй вино, ти нали...?-казах аз
- А ей тука малко сиренце има- продължи той, като не обърна внимание на думите ми
-Купих каци аз, одиу чааак ..се гу забраям как се казваше туй село, ма Сакъзина мъ заведе, то там има голем пазар...
-А!- сепна се изведнъж, чевръсто се обърна и спря радиото
- Чуеш ли как пее?
Заслушах се. Някъде се чуваше женска песен.
Той се хвана за масата за да си помогне по-бързо да стане, с бързи отиде до вратата и се провикна със все глас:

-Васиииииииииииииильооооооооооооооооо, Васииииииииииииильоооооооо ма
а стия си викала там, че ми плашиш кокошките мари. Ела тук да видиш кой че ти покажем.
Той се обърна към мен и ме хвана за рамената усмихнато.
-Хубоу пей, а? Сумати и песни знае. Ела ся на двора да видиш кви са каци -хубавици
Излизайки ит вратата той се провикна с цяло гърло:
-Айдя мари Васииииильооооооооооооооооооооу.

Най-неочаквано за мен, едната летва на стобора между къщите се помръдна и от там се показа усмихнатото лице на баба Василка. Тя , малка хилава бабичка, бързичко влезе през отместената дъска и внимателно я постави на мястото и. Тя избърса ръце в престилката и си оправи фибичките на забрадката.
-Кой туй бря?- каза тя докато се приближаваше към мен
-Ама Лорето ма- каза и той, ти ся докът ся сетиш
- Въъъъъййй ма Лоре, ти ли си ма бабе?- баба Василка искрено зарадвана се приближи до мен и започна да ме оглежда.
-Яйж ква си станала, не моя те позная ба
- Оди д'онеси нещо за апване ма, че немам ко да почерпя. Айде и че да обедваме , че то тъкмо време стана
- Оооо не се притеснявай- казах аз, аз ще тръгвам вече
-Васильо изеде ли ония сърмички, ма?
- А шъ ги ям, пълна тава има ей ся ги нося
Баба Василка дръпна летвата хвана с ръка полата около коленете и се провря внимателно към нейната къща.
-Ела ся да видиш каците- каза чичо Симо- като че ли ще ми показва някакво съкровище- то дълга история де, дън тъ зънимаам
-Кажи, кажи- казах му аз подканящо
- Абе, шъ купуам на баба Василя гроздето, че тия серсеми от винпрома дават жълти стотинки. Ай шъ ги .... И викам си , на нея и викам де , аз туй лозе азе съм копал, и азе съм го зарезвал и азе пръскал, щот тя веки е стара, ама ...туй на нея да го й не кажеш- усмихна се чичо Симо, че има да ми се сърди. Е тя от мен е по-млада де, ама тъй ся е думата Ти я гледаш тъй ама наиш как работи...че и от мен повече ... та одих и помагах де... нема го дам ей тъй аз...колко муй..па купих каци, най-убавите и преса шъ купим , а че го убрем с нея кът съ хванем ..колко муй, и шси напраим винце, ей такоз кът нейното, начи ако ти кажа зимъска кат ми донесе ...ти знаеш, азе вино не бех кусвал, ма туй страшно вино ма, и гъсто такова и не опия лесно, тя щото родата и от македоско, та от там го знаели де
- Пуууу че пек ама, я да улизаме вътре, ко напрай тая бабичка ва?

-Айдя, мари Васильоооооооооооооооооооооо- провикна се чичо Симо-поглеждайки над оградата към нейната къща

Я ти и викни че мен глас не ми остана все да и викам
- Бабо Василке- викнах лекичко аз

- А че тъй ли ся вика ва? - засмя се той.
Ей тъй са вика, че да чува

-Маре Васильооооооооооооооооооооооооууууууууууууу

Йоооу- отговори баба Василка