На другата седмица, още като слязох от автобуса поглеждам към къщата на чичо Симо и почти не се изненадах, че го виждам пред къщата му и по движенията му отдалече се разбира, че боядисва. И доколкото ме познаваш, хич не обърнах внимание на мухите, пеперудките, клечките и мечките и почти притичах до него. Той ме погледна, но продължи бавно и равномерно да боядисва. Приближавайки се му се провиквам смеейки се:

- Абе какво правиш ти бе, вече от боядисване запълни дупките между летвите, а сега ще ми кажеш каква е тая работа
- А Лоре, къде и ти все в тоя пек идваш- казва ми гледайки към оградата
- Ами сега има автобус, я казвай какво я правиш тая ограда-казвам аз весело, в очакване на някой от неговите майтапи

Остави четката внимателно в буркана с разредител, избърса си потта от челото и почна бавно да трие петната от боя по ръцете си
- А че то....ква работа е туй, ще полудея дома ...и стоя ...тук...на улицата....минуват ората...та некой се заприказват с мен...тя мойта.... не е за разправяне