И на другата седмица или по-другата беше, защото да не си кажат, че отивам само на готово да ям, тоз път бях решила, че ще помагам в селската работа.
И тоя път издокарана разбира се, защото разбрах, че оня се навъртал из селото...слизам от автобуса и тръгвам нагоре по уличката. Толкова горещо, че даже и кокошките са се изпокрили. Гадните мухи хапят, сигурно ще вали. Врабчетата се въргалят в прахоляка. Асфалта се нажежил и мирише неприятно, затова вървя от страни и прескачам мравуняците. В далечината се появява някакъв силует. Ама това е отново чичо Симо. Слага нещо на една щайга до себе си. По движенията му разбирам, че боядисва. Минах от към неговата страна на улицата и даже позабързах крачка. Той боядисва оградата, само че в друг цвят боя и си направил една шапка от вестник. Той ме вижда и се провиква:
- Охоооо, Лоре, ти ко прайш се насам ва?
- Ти да не репетираш за бояджия- казвам аз през смях- защо отново я боядисваш тая ограда
- А че, нал каза че н,ти аресвал цвета, я си викам нема ми се смят женурята я?- казва той закачливо
- Ахааааа ти заради мене ли - засмивам се аз на майтапа

Той дръпна кутията от щайгата и вика:
-А седи де, седи, не бързай толкоз, на щи сложа и вестник да се не оцапаш- разгъна набързо шапката и грижливо я посла на щайгата
- Добре де- нямаше как да откажа- ама за малко- кажи какво правиш
- Ъй че нал виждаш, боядишам, то зарад баа Василя де, донели и боя , па тя не може у тоя пек, та викам и айде язе че боядисам, че после кът подхванат дъждовете, ама остана ептен мънзърко боя ама айде да са едно и също оградите. та и мойта, ти кажи ся ко правиш