Той, коленичил за да издотъкми съвсем долната част на дъската на оградата, от време на време се оглежда и ме забеляза. Позагледа се по-продължително.
Тромаво стана подпирайки се на коляно, изправи се и повдигна, с ръка държейки четката, козирката на каскета си. Крайчетата на мустаците му леко се повдигнаха:

-Яуууу, туй ти ли ма Лоре? Яйж ква си станала. Не моя тъ позная ва- каза чичо Симо с пресипнал от цигарите глас.
- Аз съм чичо Симо. Какво си се хванал в тоя пек да боядисваш и ти?
- А че намирам ся на работа, да я постегна, че овейтя и тя кът мен. Ела влез де.
- А, бързам , бързам, аз сега, някой друг път- казвам аз - абе от къде го намери тоя цвят?
- А намиргал съм го ази, бай Рашо си боядисва оградата, е оная отдоле па му останаа боя, па викам му дай да не артисва
- А хубаво, хубаво... ама цвета такъв, интересен е де...-казах аз тръгвайки
- Убоу я, той отава чак о градо да я купива- каза той с гордост