Мисля, че трябва да направиш това, което ТИ искаш и това, което ТИ смяташ, че за ТЕБ би било най-добре... Естествено можеш да прочетеш мненията на всички, които ще ти пишат тук, да изслушаш мненията на приятели, познати.... но най-важното е да вземеш решение, което ТИ смяташ, че за ТЕБ лично, ще е най-добро... Незабравяй, че това си е ТВОЯТ живот и си го изживей така както смяташ, че за теб лично ще е най-добре... Зная, че много от пишещите тук, ще ме обвинят, че това е пълен егоизъм.... но аз лично мисля, че най-важното в този живот е да правим това, което ние смятаме че за нас ще е най-добре.... защото ако правим това което винаги другите ни казват - това просто няма да е нажият живот - а ще живеем живота, който другите смятат, че ще е най-добър за нас.... но това може в реалност да не е така и при всички положения няма да си е нашият живот - а техния.
Повечето от пишещите тук започнаха да те обвинята и да те нападат, но никой не те попита - защо и как се е стигнало до тази ситуация? Едва ли наистина щастливо омъжена жена би започнала връзка с друг мъж.... Всъщност като се замисля, въобще незнам дали има човек на този свят, който ако наистина е щастлив с някой до себе си би започнал и поддържал връзка с друг.... Освен това съм на мнение, че човек, който е щастлив и се чувства доволен от връзката си с даден партньор - едва ли ще си губи времето във виртуални запознанства.... Просто няма такива хора. При всички положения на теб ти е липсвало нещо.... всъщност мисля, че са ти липсвали много неща... и няма нищо лошо в това да се постараеш да потърсиш щастието си на друго място или при друг човек - това е нещо нормално... Няма човек, който да не иска да бъде щастлив - а за теб явно да бъдеш щастлива означава да бъдеш с любовника си... И моля те не се самообвинявай за това, че няма да си добра майка за децата си.... а по-добра майка ли ще си ако всяка вечер се прибираш намръщена и сърдита и недоволна от живота, който живееш.... ако децата ви са свидетели на семейни скандали и разправии..... ако трябва до края на живота си да живееш с мисълта, че си можела да промениш нещата, а не си предприела нищо за да го направиш.... Освен това децата си растат и един ден, просто ще си имат свой собствен живот и едва ли ще дойдат да ти кажат: Мамо благодаря, че беше нещастна заради нас.... Не се безпокой - децата приемат всичко - важното е да знаят, че ти винаги ще си бъдеш тяхна майка и че съпругът ти винаги ще бъде техен баща независимо дали живеете заедно или не и най-важното да знаят, че ги Обичате и подкрепяте.
Явно е че връзката със съпруга ти е изчерпана.... Ако беше на 60-65 години бих те посъветвала да си останеш при съпруга и да си изживееш старините с него.... но в твоята ситуация бих те посъветвала: НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО СМЯТАШ ЧЕ ЗА ТЕБ ЩЕ Е НАЙ-ДОБРЕ И КОЕТО ТЕБ ЩЕ ТЕ НАПРАВИ ЩАСТЛИВА!!!