Имам сериозен проблем от известно време. Той се състои в това, че съм тотално влюбен в 1 жена, с която няма как да бъда. Колеги сме от около 2 години. Не знам дали на някой от вас се е случвало, но още щом я зърнах за пръв път, останах като ударен с чук. Винаги съм твърдял, че не може да има такова влюбване, ама както сам разбрах - може. Миналата пролет (след месеци на напразни усилия да заглуша тези си чувства) аз най-сетне и признах, че съм влюбен в нея. Тя естествено си имаше връзка (сериозна според думите й) и съвсем честно ми каза, че не е свободна и няма нищо да се получи между нас. Тук логично би трябвало да настъпи край на историята, но за съжаление с времето нещата се усложниха още повече. Най-лошото е, че съм принуден да я виждам всеки ден и няма как да го избегна. От това пък страда работата ми. На няколко пъти се улавям, че зяпам в 1 точка и си мисля за нея. Дори почнах да я сънувам. Като логично следствие от това пострада и личният ми живот. По моя вина, последователно се провалиха 2 обещаващи връзки. И двете момичета ми казаха, че не искат да бъдат с човек, който непрекъснато мисли за друга. Разбира се, че са прави. Другото странно в историята е поведението на въпросната жена. След като знае какво изпитвам към нея, а не може да ми отговори със същото, би трябвало да се старае да ми се набива в очите възможно най-рядко, нали? Вместо това, тя ми се усмихва (каква усмивка има само) и по обедните почивки ми се обажда да ходим да пием кафе в служебното барче. Наистина не само двамата (идват и други колеги), но това според вас не е ли неуместно поведение при дадените обстоятелства? Освен това доста често говорим по ICQ, като почти винаги тя първа ме заговаря и твърди, че и било приятно да си говорим, но само това. Аз може би трябва да й кажа, да спре, но понеже съм все по - влюбен в нея не мога да си го наложа и да го изрека. Та така. Колкото повече време изминава, толкова повече се влюбвам и не виждам как да се освободя от това. Не знам дали сравнението е удачно, но тя ме привлича точно както меда- мухите. Моля ви посъветвайте ме какво да правя. Накрая само да уточня, че не съм някой влюбчив пубер (ако такова впечатление съм създал), а наближавам 30те. Ако това има някакво значение, де.
|