|
|
| Тема |
 ЗНАЕХ ЧЕ ТОВА СИ ТИ .... |
|
| Автор |
BORSA.bg (www.borsa.bg) |
|
| Публикувано | 16.12.04 11:13 |
|
|
|
Чусвтвах се странно.
От басеина с минерална вода излизаха дебели мраморни колони . Стените и тавана бяха покрити с множество красиви еротични сцени подредени от изящни малки камъчета .
Две факли пръскаха светлина........... тиха музика бавно пълзеше по водата. А парата тънцуваше....Танцуваше някак странно постояно ми пречеше да видя лицето ти ...НО аз усещах тялото ти .. То ме искаше...Дишах ме тежко... усещах дъх в ухото ми...Стенехме.. Дааа...........
Ръцете ни безконтролно галеха телата......А те....., Те се движеха в ритъма на сърцата ,като едно сърце....Вдървяващата тръпка на постояния оргазъм изтръгваше яростно разсъдъка ми с порочна магия......И аз, се превърнах в мъгла..
НЯМАШЕ МЕ .
....Пълзях по теб .... Обливах тялото ти с топлина....Непрестанно повтарях Вдишай ме , Вдишай ме аз съм твой , твой сега...Да !!!
..Уж бях пред светлината, а нямах сянка навсякаде виждах само теб....Димът излизаше направо от душата ми.....Задъхвах се.....
Езикът ми трепереше, а устните бавно го водеха в дебрите на женственоста...
И макар да бях мъгла аз чуствах че живея .. ..с онова жадно стенание на обезкървен мозък ...слязло дълбоко в слабините ми... Търсещо сладострастието с с вулканична ерекция.....................
Да.....да.Ти си моя ... Страста неземна пропиваща до дъно мойта плът най- сетне ще бъде усмирена.....Но това неми стига .... Аз изкам огъня в очите ти....Изкам тръпката във тялото ти
и дъхът от душата ти....Изкам те, изкъм те..Щ е крещя.Вдишай ме .. вдишай ме сега..........
Разбирах полусъницата , но не изках да спра. Не изках да се откажа ... видението все пак отлиташе Не....Дааа Вдишай ме .. вдишай ме сега..........Спи , спи. Сънувай ме и на сутринта ме забрави....Твойте мечти са моите желания , а копнежът ми по тях е моето страдание......
По дяволите .!!!.
Събуждам се!!!..Не не искам .Искам пак . Но нещо полази през мустаците ми...Инстиктивно посегнах и извадих една хлебарка от носа си.......
Напипах лампата, светнах....И....килима оживя......Пълчищата бягяха със грохот измежду безбройните фасове ,празните бутилки и мазните картони от китайска храна..
Бунището вонеше........
 
| |
| |
| 
|
|
