Искам набързо да ти разкажа моята история, а пък ти си знаеш. Преди няколко години аз също имах подобна връзка-човека ми говореше хубаво, но непрекъснато имаше работа или други задачи. Ние също се виждахме най-много 1-2 пъти в седмицата. На мен не ми стигаше,но проявявах разбиране. Нали знаеш- с тази негова натовареност и заетост щеше да бъде егоизъм от моя страна да го натискам. Така минаха 3 години и половина. В един момент разбрах, че съм бременна с близнаци. Обадих му се по телефона и му казах, че искам да се видим, защото имам нещо да му казвам. Когато дойде и разбра каква е работата, наговата реакция беше, цитирам: ЕБАТИ К..А Заяви, че има пракалено много ангажименти, не му било още дошло времето за деца и т.н. Каза, че не иска от мен да правя аборт, но ако реша да ги родя, трябвало да си ги гледам сама Както и да е...това да тежи на неговата съвест. Няма да ти разказвам как се сринах психически. Обаче, покрай организацията на аборта, той беше най-дейния човек на земята. След аборта ме закара до вкъщи, поседя с мен малко и каза, че трябвало да тръгва, понеже имал работа. Минаха се десетина дни,през които не се чувахме и по телефона дори. После той се обади, осведоми се как се чувствам, дали имам кръвоизлив, даже ми направи забележка, че трябва да отида пак при лекаря да ме види, след което ми заяви,че бил мислил много и според него трябвало да се разделим, понеже не сме били един за друг. Повече няма да пиша, че стана мното дълго. Не знам от колко време сте заедно, но си прецени добре, защото колкото и да се надяваме и да се залъгваме, нещата не се променят никога