Именно...тази любов, която ние изпитваме е на базата на желанията и копнежите ни, а всичко в живота ни се определя от тях,защото винаги едно е устремено да се породи, а друго да престане да бъде и от това, което се е породило, нещо в теб вече е угаснало. Е тогава как в този поток от променливи неща ти можеш да обичаш само един човек и той да ти е достатъчен?!
Значи ако водещото при нас да се породи една любов е желанието и копнежа, неминуемо след време тя е обречена на провал...поне това е моята логика