ДАааа такива са и мойте изводи, защо мамка му нямам някъде около мен поне наполовина щастливи заедно хора? Защо дори моите родители след толкова години не се обичат вече? Защо хората неумеят да говорят помежду си? Защо преглъщаме, преглъщаме и когато се задавим вече усещаме че е минал целия ни живот?
За тайната аз си мисля че се крие в сходството - в приемането на другия такъв какъвто е! Усещам че ние се заблуждаваме сами себе си, правиме планове без половинката си и когато премине онзи полухипнотичен момент от връзката между двама души усещаме че мечтата е все още някъде там а това което лежи до нас в леглото е студено и чуждо! Усещам че в яда си на нас- на него/нея че неможем да го/я променим - съсипваме ценното ни време в което можем да отдадем цялата си любов на правилният човек!

ЖАЛКО, но се питам каква е рецептата ? Трудно мога да си представя такъв синхрон на развитие на чувствата между двама души че когато и колкото и да са заедно те да вървят ръка за ръка и да се разбират!

Хммммммм