обичам двама мъже по различен начен.съпруга си се научих да обичам постепенно,с времето...никога не съм била влюбена в него,това е една възпитана от моя страна любов,обич.докато от негова страна нещата от началота са много силни по отношение на мен.мисля си, че това е една от причините всъщност да го заобичам-винаги единя обича по-силно от другия.Другия познавам откакто познавам и съпруга си.Но него го обичам от мига в който го видях за първи път-първично,страстно,с много страх и трепет.трябваше да минат 7 години ,да нараним душите си, страхувайки се ,от това че когато нещо е твърде хубаво,сякаш нямаме право на това,трябваше да се обвържеме и двамата и съдбата така реши,че постоянно да се виждаме при определени ситуации...ох...и дойде онзи момент когато просто нещата,думичките,всичко изригна като вулкан...и си казахме много неща,за да разберем колко глупави, какви деца сме били тогава...сега ми е ужасно трудно...понеже обичам двама мъже, по различен начин , но обичам и двамата.съпруга ми е изключително отговорен и привързан към мен...бих казала,че погледнато отстрани сме едно много добро семейство...единствено в секса не ми достига трапка с него,а това е много важно за една жена осбено след като роди и се осъзнае като такава...чувствам се виновна...той прави толкова много за мен,но някак си нещата при мен не се получават...с Другия мъж в живата ми, сега все още нямам интимност,имахме връзка преди 7 години,позанвам от преди 10...и само като ме докосваше настръхвах,разтрепервах се и ме свиваше корема...сега само се виждаме,прегръщаме,целуваме...но нещата отиват натам накъдето незнам после какво ще става...толкова е силно това между нас...толкова съм объркана...никога не съм била с двама мъже едновременно...
може да се обичат двама мъже,но е безкрайно трудно...и аз мисля,че рано или късно нещата ще излязат наяве...и тогава ще има наранен...обичам да съм обичана...но много ми тежи...сега съм се оставила по течението...немога нищо да направя,не мога без Него...знам,че той се измъчва много - при него,с неговата жена нещата никога не са били красиви,живее с нея на прага на развода,постоянно прави сравнение...а аз с моя мъж съм спокойна,мога да разчетам винаги на него,той ме обича и страстно,и отговорно,добър татко е и всичко останало...но...голямото но...безумен,абсурден живот...
хора никога не се страхувайте да взимате това което живата ви дава в мига!
пропуснете ли да пиете вода когато сте в оазиса на безкрайната пустиня,може би никого няма после да можете да утешите жаждата след това когато срещнете кладенец!
не се притеснявайте да кажете на любиия Обичам те!
прощавайте и се борете за любовтта си!
твърде кратко е всичко на този свят!твърде мънички сме!
винаги когато нещо остане да виси недоизказано, после идва момент когато изригва и огъня може да подпали душите!
аз се лутам...все още...
незная какво ще стане,но каквото и да се случи ще се случи така или иначе...
това е.