Меркалийките са само плахи самодивски сенки - отиват си така, както са се появили...!

За съжаление мога да се похваля само с горчив вкус в устата, напомнящ за реалност или за един по-добър възможен начин да се случват нещата...
Мисълта ми се блъска като птиче в клетка и не разбира какво трябва да направи... сигурно е вярно, че нещата просто се делят на случили се и неслучили се... и няма какво да направим - а това последното е нещо, с което сигурно никога няма да се примиря - ако се примиря, сигурно ще се променя...(най-сетне)...
Нямаш представа колко трудно се е да се случват нещата при мен... тъкмо за това си говорим с Trinity - казвам й, че се чувствам като Neo от "Матрицата", когато беше хванат във виртуалния капан на онази метро-станция...
Не знам как да избягам от капана на инертността и невъзможността да генерирам случки... ако пък в редки случаи успея, случващото-се се превръща в жакло подобие на това, което трябва да бъде...
Сигурно е егоистично, но не мога да си представя някой, който в мирно време и в добро физическо здраве е по-зле от мен...
Иначе благодаря за оптимизма и веселото настроение - това, че има и оптимисти под това небе ми дава надежда, че някога и аз мога да бъда...

Относно биреното предложение - принципно няма пречка, но и аз не знам как да стане, още не съм налучкал верния изход от места като това...пиши на mail-а, ще го обсъдим...

Като стана дума за бира, ако бях рапър, станалото от последните седмици много актуално щеше да се вписва в следния стих:


паметта ми безполезно дири
начин бързо да забрави
лоши сопмени от студени бири



_____________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир