Мога да свикна с мисълта, че думите ми ще бъдат "омърсени" - не ги приемам като икона - жертвам ги... мисълта,с която не мога да свикна е, че може никога да не Я намеря!... всичко останало губи значение!...и думите и авторът и читателите...
пък и все пак аз само открехнах вратата... от нея нататък, до вътрешния ми Ад или Рай има още много ... и то не е само думи...
Страшното е, че думите ми да са тук няма много алтернативи - ако имаше може би ти или някой друг вече щеше да е предложил някоя, дали ще е достатъчно успешна е отделен въпрос ... Страшното е, че няма много хора, които биха тръгнали към теб , ако нарисуваш стрелка на асфалта...! Срташното продължава да е живо!...


_______________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир