Страшното е, че мечтите и фантазиите ти ще бъдат ОМЪРСЕНИ от десетките прочели ги очи. Всякакви очи. Всяка от прочелите го жени за секунда поне ще се почувства като търсената и когато търсената дойде, от мечтата ти няма да е останало нищо, защото пясъчиният часовник може да бъде изпразнен песъчинка по песъчинка. На нея няма да й хареса думите, предназначени САМО за нея, да бъдат препрочитани и предъвквани от хиляди чужди очи.

Страшното е, че не го разбираш.

Страшното е, че пиедесталът е изграден, а жертва се търси, и застанала отгоре, тя ще разбере, че не се побира в дрехи по фантазни мерки. Никоя жена (или мъж) не може да се побере във фантазните дрехи. И ще си отиде. И следващата. И следващата.

Страшното е, че повечето хора се зазяпват по красивите думи, защото ги смятат за отражение на автора им, а то не е така. Авторът е просто притежател на различна степен дарба да създава красиви и кухи думи, защото само простите и силни думи носят в себе си истината. Останалото е магията на словоблудството, но злоупотребяващите с нея винаги биват наказвани.