Благодаря.
След 100 мнения най-накая някой се опита да разтълкува проблема ми, а не да ми се кара. Виж, аз си трая. В началото казах, че не крия, а не че афиширам. Противно на повечето мнения тук, аз не съм комплексар - никога не ми е липсвало самочувствие. И ако съм бил със студентка, то не е за да се похваля. Никога на никого не съм се хвалил - то е все едно да се похвалиш на някого, че си ходил в луксозната тоалетна на ОМВ. Просто не лъжа жена си, че ходя на мач, или че имам бизнессреща. Просто казвам,че излизам. Винаги педупреждавам, когато закъснявам, за да не се притеснява.Когато ме пита "къде беше" , казвам истината - напр. на дискотека.Всичко това не е хвалене и афиширане.
За това,ч е повечето тук не са женени, си права. Ще дойде и тяхното време (на някои само), тогава ще запеят друга песен
Знаеш ли - това че повечето бракове са такива никак не ме утешава. Аз искам моят да е наред, и се опитвам да намеря начин да го вкарам в релси. Ти си права - за да стане всичко това, трябва да накарам жена си да ме обича, но това е невъзможно. Тя не ме е обичала никога. Тя се ожени за мен, защото виждаше, че ми върви. Вероятно често си задава въпроса дали сбърка тогава, че не се ожени за човека, когото обича, въпреки, че той сега пази колите на такива като мен, и заплатата му стига само за наема, хляба и ежедневното шише водка. Можеш ли да ми отговоиш - според теб какъв отговор си дава. Ти на нейно място как би постъпила, и би ли съжалявала за решението си.
Не мога да се примиря, че радостта я няма. Никой не бива да се примирява с това. Примиряват се слабите. Посредствените търсят решение. Силните го намират.