Любовта.

И болката.

Знаеш ли, не е минало ден в който да не съм си мислел за нея. Почти всяка нощ заспивам пак със нея. Откакто съм в този клуб - няколко пъти съм се наспивал хубаво и то все след прилични, но безпаметни напивания.


В началото не исках да заспивам. Гадеше ми се. Потях се - не бях в ред. После се пооправих, но ми беше адски гадно да съм сам в стаята си, в леглото и да се мъча да заспя с мисълта, че всичко е свършило.

Какво да ти кажа сега ... бях с две оттогава. За спорта. Имах нужда от физическия контакт, но отвътре съм празен, ограбен, страхлив ... все още я обичам и един ден ще взема самолета и ще отида при нея.

It ain't over, till it's over - пееше Лени в един от големите си хитове. Така мисля и аз.

Сбогом е ужасна думичка. Не знам какво да те посъветвам, защото всеки е различна вселена, но идвай в клуба - ще намериш много свестни хора, приятели. Тук аз намерих израз на болката по мой си начин и съм искрено благодарен на някои за мненията и коментарите.

Не спирай да търсиш човека.

Достигнах трийсета година,
до дъното срама изпил,
мъдрец и луд наполовина ...