Защото може би кръгът наистина е омагьосан...
Любовта е... не знам точно какво е, но или ние не я разбираме, или тя - нас.

Има твърде много моменти, когато ти се иска да умреш, ако се позамислиш. Слава Богу, не се получава така. През последните 6 месеца и аз исках. Не стана. Но от няколко дена насам се върна желанието ми за живот. И сега се наслаждавам на всичко, с което се срещна. Не знам точно какво е, но приятел го нарече "прегаряне". И аз си мислех, че - ако оцелея - нищо няма да е останало от мен.. Но не само че е останало, ами май дори е станало повече. Така че, ако питаш конкретно мен - струва си. Оцеляването.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...