Има моменти, като този, в които ти се иска просто да умреш.
Да изчезнеш, да те няма, да си никъде, в нищото.
Да няма светлина, да няма болка, да няма хора, да няма нищо. Да не е имало любов, да няма спомени, да няма мислене, да няма теб.
Скарах се дори с майка ми - нима беше нужно точно сега? Когато всеки атом подкрепа са ти жизнено нужни? Явно Господ (дето го няма) си играе на шикалки.
Ако оцелея от всчико това, какво ще остане от мен? Отрепка някаква вероятно... Кой знае дали си струва...