Напоследък имаме с жена ми едно такова разногласие. Става дума за това, че аз (според мен) се грижа чудесно за семейството си, нямам пристрастие нито към алкохол, нито към хазарт, семейството ми живее в просторен дом, и на практика не изпитва нужда от нищо. Прекарвам с децата си много време, водя ги на кино, на сладкарница, старая се и на жена ми да не и липсва внимание. Искам да поясня, че този стандарт съм го постигнал не с къртовски, а направо с кървав труд, и всичко това - заради семейството ми.
Но имам един такъв недостатък. Понякога си "свалям" някоя студентка, поддържам с нея интимни отношения, после се разделям с нея, после следващата и т.н. Може би грешката ми е в това,че не си правя труда да крия от жена си тези забежки, и тя го взема толкова навътре, че напоследък говори за развод. Твърди, че предпочита да живее в бедност с някой, който и е верен.
Кажете ми, дами, има ли право мъжът, след като е осигурил на семейството си нормален живот, да отдели малко време и средства за себе си. И каква е разликата между това да прекарваш вечерите си в някоя кръчма, изпивайки последните пари на семейството си, и да бъдеш в някой хотел с някаква "пикла". Защо жените едното го приемат, а другото - не.
|