Благодаря на ВСИЧКИ за топлите думи. Светът е пълен с наранени души за жалост.

Не знам защо всички решихте, че съм мъж. Както и да е - това няма никакво значение. Болката е еднаква за всички вероятно.

Най-лошото е, че след силна болка идва период на тотална безчувственост. Спираш да усещаш. Каквото и да било. Забравих вече - мога ли още да обичам изобщо? Или само и единствено чрез болка си доказваш, че си нещо като "жив"(кавичките никак не са случайни). Страшно е пред теб като бездна да се разтваря така нареченото бъдеще, в което всички ти казват да гледаш. Вие гледали ли сте в пропаст? Знаете ли какви демони могат да изскочат от там? Невероятно е как не си даваме сметка, че бъдещето всъщност го няма, не съществува, никъде и по никакъв начин. Има само моменти в настоящето на абсолютно и невероятно щастие както и на абсолютна и невероятна болка. Всичко друго се размива някъде.