Като угарка съм останал. Смръдлив димящ филтър. Живота си продължава. Плаша се, че се движи извън мен. Като да изпуснеш гара, с онези, електричките. Ако е автобусна спирка, може и пеша да се върнеш. Пробвай да се върнеш пеша 20 километра, пресечена местност. Любов е хубава дрешка, в която се обличат страшно много неща. Не всички са приятни. Радвай се, че Господ има други планове за теб. Аз така се залъгвам. Изкарах месец и се срутих. Ревях дни наред самичък, пропих се, станах неконтактен. Напуснах работа. Гледах само в прозореца. Дали ще се появи. А съм 178 с 80 килос. Тогава тренирах. Започнах да тренирам водката. Сдухах се, разкапах се, надебелях. От тъпата Любов. Сега пуша 800 пъти повече, от Олимпийският огън. Направих хиляди връзки. Толкова безсмислени, колкото моста на "Глупостта" зад НДК, който никъде не свършва. Още нямам работа. Още се напивам, но без да ме виждат. Често. В медицината се нарича калциране. Остават цикатрикси. Белези. Вече не ми пука от АБСОЛЮТНО нищо. Ако за нещо се стегна, си пипам цикатриксите, които са от съвсем друго място/събитие/време и се присещам. Все едно ми говорят. Живота си продължава, пич. Искаш или не.

Няма да продължавам. А ако изскочи Фея, прати я да лети другаде. Да се пренастрои към Винарка Corpotation. Там ми е офиса. Хеххх.