|
Човече. "Безаварийна" е идиотски шофьорски лаф и го ползвам, вместо да се разпсувам. Не виждам защо ти ми го прилагаш. Изненада ме това сравнение с Чарлз Буковски. Приятелче, то по-скоро се отнася до теб. Аз го преминах това и не бих позволил пак да ми се случи, защото ще ме разруши, този път напълно.
"... умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове… "
Много си я обичаш, това е ясно. Става ми кофти, като ти чета Repost-а. Пак да отворя реч за инерцията. Птичките дори, ще започнат яростно да цвъкат, защото на 30 думи, това ми е 1-вата. Това виждам - това пиша. Не мога да се сетя кое момиче беше продължило лафа за прасетата и ябълките, заедно с разяснението, което всички пропускат, поради Доплеров ефект. Това е промяната в наблюдаваните дължини на вълните... Те са най-високо (ябълките) и колкото и да са хубави, не могат да се оберат. Изгниват, падат и на прасетата толкова им трябва. "смотльо като мен", "да й е на нивото, да е някой достоен мъж" - иде ми да те заритам, глупендер такъв. Кървавици ще си правиш. Какво ще постигнеш? Една жена се "завоюва" и след това се "отстоява". Същото е и обратното, да не си губя женската аудитория. Прозвуча като тропане по празна тенекия от сирене, но си е така. Не показно. Лекичко, съзнателно, непринудено и преценено. Иначе ти лепват етикета, че си ревнив, че се плашиш от това, което имаш, да го загубиш, след това им писва и в края на краищата всичко се съсипва. И ти си стойностен, глупчо. Не я поставяй на пиадестал. Сети се за Малкият принц и неговото Цвете. То се надуваше и като разбра, че на мъничката планета няма друг Малък принц, как се почувства? Аз съм убеден, че си цитирам: "достоен мъж", дори поради факта, че толкова години си близо до тази жена. Въпреки трусовете и цялото унижение, което си успял да поемеш, поради шибаната Любов. Връщам се от там, на където си тръгнал. Не си губи времето. Ще си ближеш топките, като виеш по нощите, колкото там ти е душицата и ще започнеш да се оглеждаш. Станах на 35. Знаеш ли колко хубави и свестни жени срещам? И все им свети златото на безименият пръст. Знаеш ли, защо там се слага пръстен и защо така се нарича? С палеца викаш OK копеле. С показалеца посочваш на келнера, на кой къде е чашата. Средният е за да покажеш на някое ченге, какво мислиш за него. Кутрето е за да си махнеш гурелчетата сутрин или да си си прочистиш носовите отвори. На безименият, както му е името, си слагаш пръстен, защото само Господ знае на кой точно името му ще е изписано от вътрешната страна.
Човече, приятелче, просто се самоизмъчваш. С 2 (две) връзки си изгубих 10 (десет) години, от най-хубавите. А колко жени могат да ти кажат същото, просто ми се плаши окото. Красиви, нежни, амбициозни, чувствени. И точно като при теб се получава следното: Когато си добър с някого, обичаш го, предан си, може да умреш за него, само и само да е щастлив - какво се получава? Той си мисли, че си му трета ръка. Така се е родил. Ти не си човек, не си любовник - касичка, хотел, брат/сестра, майка/баща и всички други ще са приятни приключения, но твоето нещо, ще те чака у вас, винаги с влажен поглед и свити лапи. Хипер лесно се минава на подобна схема. При мен вече как ще стане, че не мога да се сетя. Ти сега минаваш през това. Семейството или връзката сериозна е "съюз". Сега да не цитирам речника, какво е това животно. Най-грубо предполага разпределяне на функциите. Любовта никога не може да умре, стига да се полива и да се грижиш за нея. Говоря за съвсем моногамна връзка. Лошото е, че винаги е нужна стиковка. Хората, времето, конюнктурата, се променят динамично и интензивно. С пасивен отговор се получават само и единствено конфликти. Няма ли "вътрешна връзка" всичко отива по дяволите. Остава инерцията. Като при теб, както беше и при мен, както на почти всички хора се случва. Това е прекрасно описано, още преди хиляди години. Любов е хубава дрешка на това, как да си продължиш рода, да не си сам и да си направиш свой малък свят, в който се чувстваш удобно. На Малкият принц хареса ли му Земята? Да, нищо, че беше в пустинята. Не можеше да разбере хората. Ти или аз можем ли?
Остави го това момиче, на съдбата й. На времето и аз имах едно такова. Беше още дете. Сашето беше минало през месомелачката. Направих я жена, истинска жена. И си загуби и малкото мозък. Разбира се, че я разкарах. Ти си се прави на идиот, не пречиш. Хем я обичаш, хем й търсиш "достоен" мъж. Нещо откачи ли бе, копеле? Ще те хвана за врата, да си поркаме някъде, ако ще и да си 2 метра. Пълно е с жени. Вероятно си по-млад от мен и няма да те хваща брачно- пръстенната треска. Не се излагай. Казуса пердута. Жените са толкова витални. Прекрасно се оправят. Шапка им свалям, просто са невероятни и с малки изключения ужасно ги уважавам. Всички. Нищо, че само 3 ми съсипаха живота. Като се замисля, сам си го направих. Господ е искал да ми покаже, че чувствата трябва да се контролират. Като всяко друго нещо. Тези, които срещам и са ми минали през креватчето, така си изчезват, както се и появяват. Като чуят "сериозна връзка" си допиват сокчето/бирата/водката и не ги и чувам повече. Изкривиха ми мисленето, баси. Така е с пенсионерите. Ти още се мотай с тази кака, та да направим фондация. При цялото ми уважение, си безхарактерен, приятел. Не ми се сърди, аз ти го пиша frendly. Бегай, не се занимавай! Колкото-толкова.
Пиша всичко на prima vista. Дори не чета, какво точно съм писал. Ти си вади изводите от контекста и от пряката реч. Само не ме прави на кървавица, че ще се озориш. Имам някаква фобия, да ми се заканват. Питаш - казвам. А твоята "Хубава Елена" я пусни да си пасе. Моята "Елена" си звъни на вратата. Че ми плаче и на рамото. И как ще стане, че не се сещам?! Безплатен обяд да си чувал? Като я разкараш, ще чуеш и това. Хахх.
Успех!
|
restless_heart - не си пожелавай хаотично
