Продължавам. След няколко бири на терасата на офиса. Мислих за това, което казваш. Едно към едно с една моя история. Ама едно към едно ти казвам. Даже думите са мои - все едно слушам себе си. Винаги съм бил против триъгълници и пр., дори против "сексът за една нощ", който "освежавал" връзката /брака/. Спорил съм ожесточено, обиждал съм дори. Случи ми се. Аз привидно - света вода ненапита, без половинка, демек не изневерявам. Да де, ама тя - омъжена. Имам ли вина? Пожелал съм чужда жена - за това 100% вина. За мен тя си беше моето гадже, жената, която обичам, с която се виждам и с която искам да бъда. Беше самостоятелна бойна единица от женски пол, към която не бях безразличен. Какво съм виновен, че имала някакъв си мъж /съпруг, де/. Не го броя, какво се меси той във взаимоотношенията ни. Не съществува, не го мисля. Тя не го обича, обича мен, тогава? Пусто безпаричие, човек не може и да се разведе като хората, както го правят в цивилизованите държави. И тогава? Юруш на извънбрачните връзки. Каква полза? Много вероятно само ние с теб да си мислим, че толкова я обичаме, а то това било, дето вика Платон "истинската любов, щото била, как беше, недостижима". Да има много здраве, тая мъдрост мога да я кажа с по-простички думи - това, което ти се изплъзва, го желаещ по-силно. И така да е. Как ще разбера дали бъркам в чувствата си, ако не ги доведа докрай. И сега съм против изневерите, но с една уговорка - ако двамата се обичат, а единия решил да се разнообрази, заради "освежаването", това не го приемам. Но ако бракът ВЕЧЕ е в девета глуха, ако жената, както беше в моя случай, е страдала достатъчно и е търпяла изневерите му, такава жена не бих упрекнал. Всеки има право на своята си порция щастие. Понякога първо получаваш, после плащаш, друг път е обратното. Не знам каква е логиката, не съм говорил с Господ. Казва да не високоумстваме. Ама тогава, като се вслушвам в емоциите си, да не ми казва - "Що не мисли, а?"
|