|
|
| Тема |
 два реда за чадър, куче и пролетта |
|
| Автор |
нeзнaйko (веселинов) |
|
| Публикувано | 13.04.04 16:41 |
|
|
|
След дъжда дърветата се облякоха в летните си одежди, сякаш ги бе срам да ходят голи по прашните улици. Питам се животинско ли е това възприятие на пролетта, да усещаш как всичко в тебе отново възкръсва и се ражда за нов живот.
В парка край моя дом кучето на едно младо девойче дойде да ми каже здрасти. Ако не беше то едва ли бих завързал разговор със стопанката за времето, за лалетата, които въпреки нашествието на варварите ни се смеят от грижливо поддържаните крайблокови алеи, и които двуногите ни приятели ги миришат, тъпчат с радост, а понякога даже и торят.
Продължавам да разхождам чадъра, който сякаш е създаден за двама ни,
всеки път когато го извеждам на вън той ми се сърди, като жив е. Не ми се смей, все още пита за теб. Винаги издебва най-голямия капчук да се заиграе с вятъра и тогава аз ставам вирводица.
Не му се сърдя, а мен не ме свърта на едно място и гледам в лицето на притихналия град.
Да и чадъра ми е почти толкова самоуверен, колкото съм и аз, нищо общо с кучето. Говорим си с него- не иска да се храни, никакви физиологически нужди, но трябва да му потърся компания. Макар да съм сигурен, че той има нужда само да бъде разхождан в дъжда.
Спря да вали, а аз още разперил своя чадър отмервам дължината на улиците с метър. Ароматът от цъфналите овошки като парфюм ме тегли към тебе, дали да не откъсна лалетата?
| |
| |
| 
|
|
