амиииииииииииии.............
първо за мен един мъж(колкото и да го обичам)не мога да приема че е сериозен, след като не иска да приеме моето дете..какво от това че не е негово??нали е и МОЕ?трябва да го приеме като мое не като детето на мъжът ми...защото ако не мисли така-значи-ревноооооооооост!(все пак да не забравяме че ревността е разновидност на мъжкото чувство за собственост-или по-точно мъжът смята че притежава жената-а още по-точно-това е една от разновидностите на ревността, не е задължително да е точно това но все пак е вариант)а след като един мъж на тези години ревнува-значи такъв характер е изградил, което е лошо...за мен такива мъже не заслужават особено голямо внимание-да не говорим за отдаване за цял живот...все пак-нали си избираме половинката и сключваме брак с нея защото сме преценили че тя е единствната на този свят-по-добро нещо няма да намерим-което в случая поставя въпроса-добре де, ама това е само един кусур(предполагаме че е така)-и какво?само заради едно нещо??ами да!това (поне за мен де)е нещо от изключителна важност....не бих направила компромис с това...нямам пред вид нормалната мъжка ревност-напротив тя е задължителна-аз лично я приемам като комплимент...-но тези крайности...
както и да е....отплеснах се...тааааа-за мен това ди е чиста проба ревнив мъж-не ми трябва такъв..пък и защо да си развалям хубавото, вече изградено семейство заради някой си, който преди време така е постъпил с мене-някои неща не се променят с времето..-ако го е направил преди години-защо да се заблуждавам че сега няма да се случи?тези постъпки предполагат някакъв опредделен начин на мислене и поведение съответно...а ако тогава е бил вече достатъчно голям, това означава че този начин на мислене му е останал-т.е. той не се е промени..и една прекрасна вечер(или няколко)и прекрасен секс не би ми замазал очите...а ако той е толкова прекрасен-защо е сам?а ако не е прекрасен-за какво ми е?аз след като съм сключела брак-значи съм преценила че човекът-т.нар мой съпуг е достатъчно прекрасенчовек и затова съм го избрала за спътник в живота-а този?какво има той?какво повече би ми дал от моят настоящ съпруг?просто пък и не бих заложила(става въпрос за избора ми дали да прекъсна брака си за да остана с този бивш)на една стара ллюбов-защото тогава ми е било за първи път-не съм мислила така като мисля сега, по друг начин гледам на нещата-други приоритети...тн тн....нормално е да обичаш монго и страстно първият си-нали ти е първи!!!но след време?когато вече мислиш по друг начин?и вече си го преживял отново?и си открил и другият край?едно е да ти е за първи път а съвсеееееем друго-да имаш вече база за сравнение!пък и къде ще тръгна с дете?да съм сама-едно ама с дете...рискувам неговото бъдеще-да го лиша от нормално развитие, финансово и от присъствието на баща му...онзи, първият ми, дори и да го приеме, дори и да го гледа като свое-пак не му е баща и в един момент то ще разбере...ами ако сгреша?ако опропастя живота му(на детето)?айде моят-майната му-но неговият?нали цял живот ще ме обвинява-как ще ми прости?
просто нещатат не са толкова прости-не бих рискувала..може би бих ако съпругът ми и аз имаме проблеми-тогава да..но при безпроблемно семейство?защо?за чий?може би бих се опитала да го задържа като любовник(само за да задоволя каприза си)без това да пречи на семейството ми..но нищо повече...ще изчакам малковреме да мине...да вида как той ще се държи след вревме...дали няма да се промени държанието му...но като цяло-не бих му се доверила........